Знай кога да спреш

Там празното не се изпълва, колкото и да черпиш. Тук ръката сама пълни до ръба. 持 (държи) 而 (а) 盈 (пълни) 之 (го). 持 (държи) е да държиш съда. 盈 (пълни) е да го докараш до ръба. Чашата, напълнена до ръба, неизбежно се разлива.

不 (не) 如 (като) 其 (му) 已 (спри) е същото „не е като“, което в петата глава стана „по-добре е“. 已 (спри) е самият стоп. Преводът добавя „навреме“: да спреш, преди ръбът да прелее.

Да знаеш кога имаш достатъчно е по-ценно от безкрайното пълнене. Главата започва с мярката. Тя не забранява да имаш. Тя казва да спреш, преди държането да стане преливане.

揣 (наточи) 而 (а) 銳 (остро) 之 (го). 揣 (наточи) е да изковеш острието, да го наточиш. 銳 (остро) е остротата от четвъртата глава, там притъпена. Тук я довеждаш до край. „Ножа“ и „до крайност“ са плодът в превода. Знаците казват самото наточване.

不 (не) 可 (може) 長 (дълго) 保 (пази): не може дълго да се опази. Преводът казва „няма да издържи дълго“.

Прекалената острота става чуплива. Който се изтъква прекалено, привлича удари. Крайността не е устойчива. Умереността пази дълготрайността. 長 (дълго) е същото дълго траене от седмата глава, и тук то не държи острието, докарано до край.

金 (злато) 玉 (нефрит) 滿 (пълна) 堂 (зала). 滿 (пълна) е пълното, залата преляла от злато и нефрит. Това е друго пълнене от 盈 (пълни): не ръбът на чашата, а къщата, която няма празно място.

莫 (никой) 之 (ги) 能 (може) 守 (пази). 莫 (никой) е „никой“. 之 (ги) сочи златото и нефрита. 守 (пази) е същото пазене, тук пазене на имането. Преводът казва „никой не може да ги опази“.

Колкото повече притежаваш, толкова повече имаш какво да загубиш. Богатството привлича завист и крадци. Истинската сигурност не е в натрупването. Тя е в отпускането, за което първият стих вече каза 已 (спри).

富 (богат) 貴 (знатен) 而 (а) 驕 (горд). Там 貴 (цени) беше заповедта да не цениш рядкото благо. Тук 貴 (знатен) е високият чин, знатността, която върви с 富 (богат). 而 (а) ги връзва с 驕 (горд): гордостта, която се вдига над другите. Преводът казва „съчетани с гордост“.

自 (сам) 遺 (оставя) 其 (своята) 咎 (беда). 遺 (оставя) е да оставиш след себе си, да си предадеш. Бедата не идва отвън като случай. Сам си я оставяш. 咎 (беда) е вината, бедата. Преводът казва „сами навличат беда“.

Гордостта, породена от успеха, е семето на падението. Успехът без смирение не се 保 (пази).

功 (дело) е извършеното дело, заслугата. 遂 (свърши) е да стигне докрай. Заедно: делото е завършено. 身 (себе) е самият човек, тялото, както в седмата глава. 退 (отстъпи) е да се оттеглиш. Преводът казва „когато делото е завършено, отстъпи“.

天 (небе) 之 (на) 道 (Път) 也 (именно). 道 (Път) е същото Дао, тук наречено пътят на небето. 也 (именно) затваря реда: именно така. Слънцето залязва, за да изгрее отново. Мъдрецът се оттегля навреме. Това не е слабост. Това е хармония с природния ритъм.

Втората глава вече каза същото с други знаци: делото става, и той не се задържа в него.

Казва мярката. 持 (държи) 而 (а) 盈 (пълни) 之 (го), 不 (не) 如 (като) 其 (му) 已 (спри). 揣 (наточи) 而 (а) 銳 (остро) 之 (го), 不 (не) 可 (може) 長 (дълго) 保 (пази). 金 (злато) 玉 (нефрит) 滿 (пълна) 堂 (зала), 莫 (никой) 之 (ги) 能 (може) 守 (пази).

富 (богат) 貴 (знатен) 而 (а) 驕 (горд), 自 (сам) 遺 (оставя) 其 (своята) 咎 (беда). Накрая 功 (дело) 遂 (свърши) 身 (себе) 退 (отстъпи), 天 (небе) 之 (на) 道 (Път) 也 (именно).

Бягството е преди 功 (дело) 遂 (свърши). Спирането е след свършеното дело. Познаваш го по три белега от главата. Чашата не е до ръба. Острието не е до чупене. Залата не е пълна със злато, което не можеш да 守 (пази). Отстъпваш, защото делото е станало.