Духът на долината не умира — това се нарича Тайнствената Женственост.
Ученик · въпрос 1
谷 (долина) е падина между хълмове. Защо нейният дух не умира?
Учител
谷 (долина) е празното, ниското и отвореното. В нея се стича водата, защото тя не се издига над потока. Това е приемливост и смирение. 神 (дух) на тази падина 不 (не) 死 (умира), защото празното няма край, който да се счупи. То стои отворено.
Същата отвореност е женското начало: приема и ражда без усилие. Затова духът на долината е вечен.
Ученик · въпрос 2
Преводът казва „Тайнствената Женственост“. В реда са 玄 (тайнство) и 牝 (женско). Жена ли е написана?
Учител
是 (това) 謂 (нарича) връзва името: „това се нарича“. 玄 (тайнство) е същото тайнство от първата глава — дълбокото, което не се изчерпва с едно име. 牝 (женско) е женското при живото: приемащото и раждащото. Не е име на една жена.
Преводът събира двата знака в „Тайнствената Женственост“. Знаците пазят тайнството и женското поотделно, и заедно те са духът на долината.
Вратата на Тайнствената Женственост — това е коренът на Небето и Земята.
Ученик · въпрос 1
Къде стои вратата? Преводът я слага пред корена на Небето и Земята.
Учител
玄 (тайнство) 牝 (женско) 之 (на) 門 (врата). 之 (на) връзва вратата с тайнственото женско от първия стих. 門 (врата) е точката, от която всичко произлиза. 是 (това) 謂 (нарича) 天 (небе) 地 (земя) 根 (корен): това се нарича коренът на небето и земята.
Преводът казва „коренът на Небето и Земята“. Знаците слагат небето и земята върху този корен, а коренът е самата врата.
Ученик · въпрос 2
Коренът женски ли е? Приемащото ражда ли, или само чака?
Учител
В тази глава коренът на вселената е женски по природа: приемащ и раждащ. Лао Дзъ издига женското начало като космически принцип. Приемането тук ражда. Долината приема потока, и от нея излиза живот.
Същата кухина беше празният съд в четвъртата глава и духалото в петата. Тук тя има врата и корен.
Непрекъснато, сякаш съществува — черпиш от него, но то никога не се изтощава.
Ученик · въпрос 1
綿 (нишка) е написано два пъти, а преводът казва „непрекъснато“. Конец ли е, или време без край?
Учител
綿 (нишка) е меката копринена нишка. Удвоено, 綿 (нишка) 綿 (нишка) казва непрекъснатото и нежното: тънко като конец и без скъсване. Преводът взема плода — „непрекъснато“.
若 (сякаш) 存 (съществува) държи същото „сякаш“, което четвъртата глава чу при прозрачното. Изворът е толкова фин, че едва се забелязва, и все пак е. Вечен е, защото нишката не се къса.
Ученик · въпрос 2
„Никога не се изтощава“ виждам като 不 (не) 勤 (труди). Труд ли е знакът, или умора?
Учител
用 (ползва) 之 (го) 不 (не) 勤 (труди). 勤 (труди) е усилието, трудът до умора. 不 (не) 勤 (труди) казва: ползваш го, а то не се труди и не се уморява. Преводът „никога не се изтощава“ разгъва този плод, а „черпиш от него“ е 用 (ползва) 之 (го).
Изворът не действа чрез усилие, а чрез самата си природа. Затова черпенето не го изтощава. Колкото и да го използваш, той си остава.
Долина, тайнствено женско, врата, корен, нишка, не се труди.
Ученик · въпрос 1
Тази глава продължава ли празния съд и духалото, или говори за друго?
Учител
Продължава същата кухина и ѝ дава имена. 谷 (долина) 神 (дух) 不 (не) 死 (умира): празното не умира. 是 (това) 謂 (нарича) 玄 (тайнство) 牝 (женско). Вратата му, 門 (врата), е 根 (корен) на 天 (небе) и 地 (земя).
После 綿 (нишка) 綿 (нишка) 若 (сякаш) 存 (съществува), и 用 (ползва) 之 (го) 不 (не) 勤 (труди). Долината, духалото и съдът приемат, раждат и не се изтощават.
Ученик · въпрос 2
Как ще позная, че черпя от тази врата, а трудът ми просто още държи?
Учител
Трудът се уморява. Тази врата 不 (не) 勤 (труди): колкото и да се ползва, не се изтощава. Познаваш я по три белега от главата. Стои ниско като 谷 (долина) и приема. Ражда, без да мери усилието. И е тънка като 綿 (нишка): сякаш е там, и не се скъсва.