Петте цвята ослепяват

五 (пет) 色 (цвят) са петте цвята. 令 (прави) е да накараш. 人 (човек) е човекът. 目 (око) 盲 (сляп): окото става сляпо. Преводът събира реда в „Петте цвята ослепяват очите“ и не отделя думата „човек“.

Прекалената визуална стимулация притъпява вътрешното виждане. Когато очите са залети от цветове и образи, умът губи способността да вижда същественото. Главата предупреждава за сетивното пренасищане. В десетата глава огледалото трябваше да стои без петно. Тук петното идва от самите цветове.

Да. 五 (пет) 音 (тон) са петте музикални тона, подреденият глас. 聲 (звук) тук го няма. 令 (прави) 人 (човек) 耳 (ухо) 聾 (глух): карат човешкото ухо да оглушее. Преводът казва „петте тона оглушават ушите“.

Прекалената музика и шум правят ушите нечувствителни към тишината, в която се крие истинската хармония. Който слуша прекалено много, престава да чува.

五 (пет) 味 (вкус) са петте вкуса. 令 (прави) 人 (човек) 口 (уста) 爽 (развали). 口 (уста) е устата. В този ред 爽 (развали) не е свежест. То е устата, която се разваля и вече не усеща истинския вкус. Преводът казва „петте вкуса развалят вкуса“ и повтаря думата, защото и петте, и загубата са вкус.

Изтънчените ястия и подправки притъпяват способността да усетиш естествения вкус на нещата. Простата храна е най-питателна — и за тялото, и за душата.

馳 (препуска) 騁 (гони) е да препускаш и да гониш. Преводът ги събира в „препускането“. 畋 (лов) 獵 (лови) е ловът. После 令 (прави) 人 (човек) 心 (сърце) 發 (разпали) 狂 (луд): сърцето се разпалва до лудост. Преводът казва „подлудяват сърцето“.

Вълнението от преследването — лов, надпревара или амбиция — разпалва ума до лудост. Постоянното търсене на нови стимули е зависимост. Тя отдалечава от вътрешния покой.

Същите четири знака. Там заповедта беше да не ги цениш, за да няма кражба. Тук 令 (прави) 人 (човек) 行 (върви) 妨 (спъва): карат човека да върви спънато. 行 (върви) е ходът, постъпката. 妨 (спъва) е пречката. Преводът казва „рядкостните блага спъват постъпките“.

Притежанието на скъпоценности поражда страх от загуба, завист и алчност. Рядкостните предмети не носят свобода. Те я отнемат и оковават притежателя. Деветата глава вече каза, че златото и нефритът в пълната зала никой не може да опази.

是 (това) 以 (затова) отваря реда: затова. 聖 (мъдрец) 人 (човек) е мъдрецът. 為 (прави) 腹 (стомах) 不 (не) 為 (прави) 目 (око). 為 (прави) тук е да правиш нещо свое дело. Преводът казва „се грижи“. 腹 (стомах) е същият стомах, който третата глава пълни с истинската нужда. 目 (око) са очите на блясъка.

故 (затова) 去 (махне) 彼 (онова) 取 (вземе) 此 (това). 彼 (онова) е окото и петте пресищания. 此 (това) е стомахът. Преводът казва „отхвърля онова и избира това“.

Стомахът е истинските, вътрешни нужди. Очите са повърхностните желания и блясъкът. Мъдрецът избира същественото пред показното, дълбочината пред повърхността, тишината пред шума.

Казва мярката. 五 (пет) 色 (цвят) 令 (прави) 人 (човек) 目 (око) 盲 (сляп). 五 (пет) 音 (тон) 令 (прави) 人 (човек) 耳 (ухо) 聾 (глух). 五 (пет) 味 (вкус) 令 (прави) 人 (човек) 口 (уста) 爽 (развали).

馳 (препуска) 騁 (гони) 畋 (лов) 獵 (лови), 令 (прави) 人 (човек) 心 (сърце) 發 (разпали) 狂 (луд). 難 (трудно) 得 (добито) 之 (на) 貨 (благо), 令 (прави) 人 (човек) 行 (върви) 妨 (спъва). Накрая 為 (прави) 腹 (стомах) 不 (не) 為 (прави) 目 (око), 故 (затова) 去 (махне) 彼 (онова) 取 (вземе) 此 (това).

Очите още гонят цвят, тон и рядко благо, когато изборът е 目 (око). Стомахът е нахранен и сърцето не е 狂 (луд), когато изборът е 腹 (стомах). Познаваш го по три белега. Сетивото още усеща простото. Преследването е спряло. Рядкото благо не спъва 行 (върви).