Висшата добродетел е като водата

Същият, и тук е вдигнат най-горе. 上 (висша) 善 (добро) 若 (сякаш) 水 (вода). 上 (висша) е най-горното. 善 (добро) е доброто. Преводът събира двете в „висшата добродетел“. 若 (сякаш) е „сякаш“, и преводът го дава като „като“.

Това е от най-известните стихове в книгата. Водата е мека и отстъпчива, и е способна да разруши скала. Висшето добро не е твърдо и гордо. То е течащо и смирено.

Планината стои над другите. Водата отстъпва и продължава, и с това продължаване стига по-далеч от твърдото. Затова 上 (висша) 善 (добро) се познава по 水 (вода), не по височината.

Знакът е същият, а делото му в този ред е умението. 水 (вода) 善 (умее) 利 (полза) 萬 (десет хиляди) 物 (неща) 而 (а) 不 (не) 爭 (бори). 善 (умее) е да умееш да направиш доброто. 利 (полза) е ползата, помощта. 萬 (десет хиляди) 物 (неща) са всички неща. 而 (а) връзва помощта с отказа.

爭 (бори) е същото състезание от третата глава. Преводът казва „без да се бори“. Водата помага и не влиза в надпреварата.

Водата храни растения, животни и хора, без да иска нещо в замяна и без да се състезава. Това е образът на безкористното служене. Ползата стои в 利 (полза). Отказът от борбата стои в 不 (не) 爭 (бори).

Друго четене на същия знак. Там è е грозното срещу красивото. Тук wù е да презираш, да мразиш. 處 (пребивава) 眾 (мнозина) 人 (хора) 之 (на) 所 (онова) 惡 (презира): пребивава в онова, което мнозината презират. 眾 (мнозина) 人 (хора) са хората изобщо. Преводът казва „обитава местата, които хората презират“.

故 (затова) 幾 (близо) 於 (до) 道 (Дао). 幾 (близо) е „почти“, „близо“. Водата тече надолу и се събира там, където никой не иска да бъде. Това смирение я прави близка до Даото. Мъдрецът също избира ниското място: отзад от седмата глава и долината от шестата.

Образецът е 居 (живее) 善 (умее) 地 (земя), 心 (сърце) 善 (умее) 淵 (бездна). Във всяка двойка първо е полето, после 善 (умее), после това, в което полето умее. В живеенето умее земята. В сърцето умее бездната. Преводът обръща умението в съвет: „в обитаването избирай земята; в сърцето — дълбочината“.

淵 (бездна) е бездната от четвъртата глава. „Дълбочината“ е нейният плод в превода.

Живей близо до земята. Сърцето да е дълбоко и тихо като езеро, не плитко и развълнувано. Водата, която стои в ниското, държи дълбочината си спокойна. 地 (земя) и 淵 (бездна) са първите две от седемте умения на тази вода.

與 (дава) 善 (умее) 仁 (човечност). 與 (дава) е даването, общуването с другите. 仁 (човечност) е същото човечно от петата глава. Там небето и мъдрецът нямат пристрастността, която избира любимец. Тук даването умее човечността, защото водата дава на всички, без любимец. Преводът казва „в даването — доброта“.

言 (дума) 善 (умее) 信 (вярност). 信 (вярност) е да държиш думата си. Преводът го дава като „искреност“. Когато даваш, давай с тази доброта. Когато говориш, дръж истината. Водата не лъже за посоката си. Тя просто тече.

正 (право) 善 (умее) 治 (ред). 正 (право) е правото, изправеното. Преводът чува това поле като управление. 治 (ред) е същото подреждане от третата глава. В правото умееш реда: управляваш с естествен ред, без да насилваш.

事 (дело) 善 (умее) 能 (може). 能 (може) е можещото, способността да свършиш делото. В делата умееш да можеш: действаш умело, когато дойде моментът. Водата намира най-ефективния път надолу, без да си пробива път със сила.

動 (движи) 善 (умее) 時 (час). 時 (час) е уместното време, сезонът на делото, не една стрелка на часовника. Преводът събира умението и часа в „навременност“. В движението умееш часа.

Водата не бърза и не закъснява. Движи се, когато дойде време. С този ред седемте умения са събрани: 地 (земя), 淵 (бездна), 仁 (човечност), 信 (вярност), 治 (ред), 能 (може), 時 (час).

夫 (тъкмо) 唯 (само) 不 (не) 爭 (бори), 故 (затова) 無 (без) 尤 (укор). 夫 (тъкмо) 唯 (само) е „тъкмо само защото“. Преводът започва с „тъкмо защото“. 尤 (укор) е укорът, вината. 無 (без) 尤 (укор) е „няма укор“. Отделен знак за „никой“ няма. Преводът разгъва липсата на укор в „никой не може да я укори“.

Заключителният стих събира главата. 不 (не) 爭 (бори) е висшата стратегия, и тя вече беше вързана с 利 (полза): помощта си остава. Който не се бори, не създава врагове и не поражда укори. Водата побеждава без меч.

Един образ, и седемте умения са неговите ходове. 上 (висша) 善 (добро) 若 (сякаш) 水 (вода). 水 (вода) 善 (умее) 利 (полза) на 萬 (десет хиляди) 物 (неща) 而 (а) 不 (не) 爭 (бори). 處 (пребивава) там, което 眾 (мнозина) 人 (хора) 惡 (презира), 故 (затова) 幾 (близо) 於 (до) 道 (Дао).

После идват 地 (земя), 淵 (бездна), 仁 (човечност), 信 (вярност), 治 (ред), 能 (може), 時 (час). Накрая 夫 (тъкмо) 唯 (само) 不 (не) 爭 (бори), 故 (затова) 無 (без) 尤 (укор).

Бягащата мекота не прави 利 (полза) и няма 時 (час). Водата помага, стои в ниското, което другите 惡 (презира), и се движи в часа. Познаваш я по три белега. Ползата е станала. 爭 (бори) я няма. 尤 (укор) няма за какво да се хване.